Не ми се пише... просто ми се мисли... всъщност просто ми се седи... дори не искам да съм мъдър, не искам да знам „тайната”, няма да ме направи по щастлив, няма да промени нищо... нищо.   Познанието всъщност рядко те прави щастлив... всъщност рядко променя каквото и да е било... ние винаги сме си го знаели... как? Няма значение... факт... когато най-малко искам да знам, каквото и да е, тогава всичко ни става кристално ясно... каквото и да е.   Разумът е неуместна шега... Адам откъсва ябълката на познанието и всичко се обърква... разбира че е гол.. Те ТЕ те разбират че са голи. Всички сме голи, зъзнещи от студ, завити през глава опитвайки се да РАЗБЕРЕМ... защо боли... защо се радваме... защо някои умира а друг се смее... ЗАЩО... Защо се опитваме да разберем? Защо се опитваме да разберем нещо, което и всяко дете знае? ЗАЩО?   Не ме разбирайте погрешно. Разумът е сила. Сила, която строи мостове, покорява светове, убива за удоволствие или за каквато и да е причина... СЪЗНАВА че убива и го прави... ние също така...   Разумът е сила, безспорно... Просто той е оръжие в погрешни ръце... Оръжие дадено на маймуни.